При Овен има едно много ключово състояние, през което действа и живее и това е гнева. Това, което зарежда Овена е гнева. Хората със силен Овен и особено Плутон в първи дом могат да са обсебени от гнева, привързани към него, тъй като той може да даже много силно усещане за идентичност. “Аз съм това, срещу което се боря.”

Овенът може да е имал смелост да дойде на Земята, но след като се ражда забравя кой е и откъде е дошъл и се появява един вътрешен гняв срещу Бог, че го е оставил тук на произвола на съдбата.

Във филмчетата може да забележим архетипа на Овен като злодея, който преследва главния герой само и само с цел да се докаже на баща си (лидера на “лошите” герои), воден от гнева, че е загубил честта си, но вътрешно е едно малко наранено дете, имащо нужда просто от любов и обич. (За който е гледал анимацията “Аватар” – Зуко е такъв архетип)

Нека забележим обаче, че махнем ли гнева на Овена, с него се случва една дълбока трансформация, той става изключително овладян и събран в себе си. Тогава това вече не е препускащия Овен, търсещ начин да се докаже, че има право да съществува. Не знам дали сте виждали Овен на живо – те всъщност са бавни и много спокойни животни (само докато не ги разгневиш )

Овладяният Овен излъчва увереност и присъствие, но няма нужда да го доказва с действие. Той знае вътрешно, че е достоен, смел, силен и това излъчва и навън. Много малко тогава ще посмеят да го доближат. Неовладяният Овен се бори за и против неща по глуповат начин, без мисъл и посока.

Овните дълбоко в себе си наистина са едни деца, опитващи да разберат света и себе си, затова и все още действат субективно – на база инстинкти. При Овен се питаме: “Кой съм Аз, независим от външния свят?” и за да разбере Овен кой е, има нужда от свобода и независимост.

Овен действа първично. Ако се замислим това си е архетипа на бебето – тепърва появило се в света и изледващо го.