Забелязали ли сте как понякога казваме за определена позиция, че е предизвикателна или трудна, защото всъщност не отговаря на определени обществени норми, рамки и правила? Тоест, ако човекът беше роден в матриархат или в свят на предимно полигамни отношения, то там вече нямаше да е с предизвикателна позиция. Тоест и в Астрологията може да пренесем ограничено мислене. И ако на един човек до 30 години не му се случи естествено да се ожени, да си намери работа, да има стабилен доход и да има деца, то автоматично нещо не е наред с него. Друг е въпросът при колко голям процент от хората, при които тези неща са се случили, са се случили естествено. Заради тези изкуствени правила много хора започват да се чувстват, че имат проблем в живота си и нещо не е наред с тях, а то, ако сме честни, не е с тях, а е с остарялата система.
Друго нещо, което са ми казвали, е, че например ретроградна Венера е тежка кармична позиция. Знаеш ли обаче какво изобщо означава тежка кармична позиция? Цялата ти карта е кармична. Всичко, което посееш, е карма, но тя не е само страдания, а и възможности и потенциали – всички плодове, които си береш в този живот.
Друго нещо е, че смятаме, че ако имаме повече тригони и секстили като аспекти в картата си, то ние сме облагодетелствани, а при квадратури и опозиции имаме тежест, трудност и т.н. Но много често се оказва, че на човека с тригони и секстили му е по-трудно, защото не предприема действия към потенциала, който носи, и така в следващия живот той ще е с квадратури и опозиции. Човекът пък с квадратури и опозиции има едно постоянно вътрешно напрежение, което го подтиква към действие. И накрая човекът с напрегнати аспекти е по-развил се от този с тригони и секстили.
Време е вече да не разглеждаме картата през призмата на лоши и добри позиции. Твоята карта в момента е най-съвършената, която може да бъде, и независимо коя позиция каква е – тя е за твое добро. Повярвайте ми, на човек със Сатурн в Козирог не му е по-лесно от човек със Сатурн в Рак само защото е в знака на своето управление . Проявата просто е различна – нашата задача е да разберем нея, а не да ѝ даваме стойност на „добра“ или „лоша“