Негативна черта, която наблюдавам предимно при хора с Плутон в седми дом, но може да важи и за другите въздушни Плутони, както и за хора с акцентиран въздух в наталната си карта, е вечното оправдание с принципа на огледалото.

Ти може да отидеш с определен проблем при въздушен човек, с някакво усещане за даден човек или ситуация, и те много често – ако не и винаги – ще опитат да го пречупят през това, че другият човек ни е огледало и каквото той проявява към нас, го имаме в себе си. В тази гледна точка те често оправдават хората, защото лесно се поставят в техните обувки, но го правят до такава степен, че забравят докъде стигат здравите граници.

Така се стига всъщност до липса на истинско свързване. Ти отиваш да потърсиш подкрепа, да споделиш болка или обида, а вместо емпатия и чуване, получаваш интелектуализиране. Вместо да чуеш: „Разбирам те, че си ядосан, това наистина не беше редно“, те тръгват да защитават отсрещния човек, за да може да се видят всички страни. Всъщност по този начин те могат да застанат на страната на илюзията или на лъжата, а не на истината.

В крайна сметка се връщаш с чувство за вина, че въобще си се почувствал така, или веднага започваш да мислиш (подчертавам – мислиш), дали нещо в теб не е наред. Иронията е, че търсейки пълна дипломатичност, въздушният човек губи способността за автентична, дълбока връзка – защото истинската близост изисква да можеш понякога да кажеш: „Този човек сбърка спрямо теб и това не е редно“. Това важи с пълна сила и за техния собствен живот – понякога трябва да признаят, че някой не е постъпил добре спрямо тях, вместо вечно да го оправдават. Само така могат да застанат в своята собствена истина.

За Въздуха и Плутон в 7-ми дом е много по-безопасно да превърнат конфликта в някакъв урок, отколкото да се сблъскат със суровия, „грозен“ гняв. Интелектуализацията се превръща в техния защитен механизъм – начин да избягат от пряката конфронтация и от задължението да заемат страна, когато това е необходимо.

Паралелно с това върви и стремежът им винаги да гледат „леко“ на живота. Тяхната любима максима е, че „нещата не бива да се вземат толкова насериозно“ – рамка, с която неусетно омаловажават реални проблеми. Когато отидеш при тях с болка или истински казус, те бързат да олекотят ситуацията, вместо да ти дадат пространство да я преживееш.

Този лек поглед и бягство от дълбочината се пренася и върху тях самите. Когато самите те не се чувстват добре, са склонни да си казват: „Добре де, не трябва да се чувствам така, не е толкова сериозно“. По този начин те блокират собствената си истина. Блокират и инстинктивните си, автентични реакции, само и само за да запазят мира.

Тъкмо поради този страх от конфликт те отказват да отстояват истината и постоянно попадат в капана на илюзии и грешни представи за хората. Често ги виждаш да поддържат отношения или да общуват с хора, за които за всеки външен наблюдател е очевидно, че не са правилни за тях, че ги изтощават или използват. Но те продължават да стоят там и да ги оправдават – само и само да има изкуствен мир, повърхностна хармония и поне някакво усещане за свързаност, макар и илюзорна. Често съм чувал да казват: „Ами той човекът има такива и такива травми, той затова е такъв, ама работи по себе си“, но всъщност и те на дълбоко ниво знаят, че просто търсят оправдания и че ги е страх да останат сами със себе си.

Нещо повече – те използват самия принцип на огледалото като удобно извинение да НЕ си тръгват. Казват си: „Ако си тръгна сега, значит не съм си научил урока. Следващият човек пак ще ми е същото огледало, затова трябва да остана и да работя върху себе си тук“. Така принципът, който трябва да носи осъзнатост, се превръща в интелектуален капан, който ги държи заклещени в токсични или изчерпани връзки под претекста на „духовно израстване“.

А относно самия принцип на огледалото – не всичко опира до там. Не всичко е и карма. Понякога е еволюционна необходимост.

Понякога очевидно човекът срещу нас не се държи добре и няма значение дали ни е огледало или не – ние просто имаме нужда да си поставим граници. Понякога някои хора идват към нас, за да ни научат точно на това, а не за да ни бъдат огледало – те не показват нещо, което носим в себе си, а ни провокират, за да отстоим себе си. С някои хора просто имаме нужда да се научим да се разграничаваме, а не да дълбаем. Дори отсрещният човек да ни е огледало, то това пак не означава, че трябва да пазим илюзорно мили, хармочни взаимоотношения с него или че изобщо трябва да продължим да общуваме. Виждаме, каквото трябва да видим, и прекратяваме взаимоотношенията, ако те не са благоприятни за нас.

Някои с въздушна енергия в картата си (особено ако има и акцентирани Риби) може да кажат: „Ние всички сме едно, затова трябва да търсим разбирателство и любов с другите“. Но това е типичната форма на бягство от реалността за Риби, защото от относителна гледна точка граници имаме. Това са Риби, които има нужда да се обърнат към Дева. Освен това, поставяйки си граници и отстоявайки своята истина, ти отново си в единството и любовта – защото това да кажеш „Не“ в много случаи ще помогне и на отсрещния човек в неговото развитие, като му даде възможност да види това, което не е наред в поведението му.

Тук се бъркат две фундаментални неща: разбирането и толерирането. Можеш да разбереш защо даден човек се държи токсично (травми, модели, сложно детство), но това не означава, че трябва да го толерираш в живота си. Да разбереш някого е акт на интелекта, но да спреш лошото отношение е акт на себеуважение.

В крайна сметка, не всеки кучешки лай е огледало на нашата вътрешна агресия – понякога кучето просто лае, защото е такова. И най-здравият, еволюционен избор в такъв момент не е да се питаш „какво от мен има в това куче“, а просто да затвориш вратата.

Въздухът се учи от Огъня да избере себе си. В ума му това може да изглежда като прекалено егоистично, арогантно, грубо, прекалено директно… но иначе той остава в илюзии, лъжи, обърканост и хаос. За да избереш себе си, е нужно понякога да бъдеш субективен, директен и суров. За това са нужни смелост, вътрешна сила и решителност. Не може вечно да са в „обувките“ на другия – кога ще влезят в своите?