Привързаността води до най-голямото страдание. Където има привързаност Бог го няма. Привързвайки се казваш, че нещо ти липсва и само това, към което си привързан, може да ти го даде. Тоест отказваш да видиш изобилността на Вселената, отказваш да видиш Бог, проявен във всичко, отказваш да се сблъскаш със страховете и травмите си, защото чрез привързаността бягаш, тотално отричаш наличието на безусловна любов и ставаш подвластен на идеята, че само нещо външно може да ти донесе щастие. Всичко това води до безброи страдания – това, към което си привързан не ти носи щастие, това, към което си привързани си тръгва в един момент (обикновено може да се случи грубо и „насилствено“ с цел да се сблъскаш с привързаността и да я видиш като проявление), това, към което си привързан не ти помага да си обясниш живота, нито пък ти става по-добре и когато то си тръгне отново оставаш сам, отчаян, самотен, празен и загубил смисъл. Да си тръгне това, към което сме привързани не е наказание от Вселената, а благословия, за да видим по-ясно истината – ако ти искаш нещо, но пуснеш желанието си за него, тогава ще го получиш. Също така, ако търсиш липса, липса ще намериш.
Луната, Имум цели, Южен възел, Плутон (който по-скоро предразполага към обсебеност) са точки от картата, към които човек има склонност към привързаност, защото всички те се свързват с познатото минало. В миналото винаги е по-комфортно, по-сигурно и по-приятно, отколкото в неясното бъдеще. Не съм видяла човек, който, ако живее само през тези си позиции, да не е токсичен и за себе си и за околните. И тук не е идеята да се откажем от тях, а да видим ясно привързаността си към тях. Живеем в обществото, в което да си щастлив, успешен и удовлетворен (Луна и Сатурн) е най-важното. Където се намира Сатурн създава усещане за липса и човек търси външни начини да си запълни тази липса. Луната пък ти казва ела, ела, тук е много комфортно.Това са обаче желания, идващи от личността. Ако имам това и това или постигна това или това, ще съм добре. Няма нищо лошо в тях, защото се подсигуряваме в материален план чрез тях, но се стига до крайност, когато се подсигуряваме само по този начин и забравим за истината на нашето съществуване. Истинските уроци, на които ни учат Луната и Сатурн е, че истинският комфорт и уют не е при миналото, не е при мама, не е, когато задоволяваш постоянно сетивата си, а когато намериш вътрешна емоционална сигурност, независима от външните обстоятелства. Това се случва чрез преодоляването на привързаността към всички външни източници на сигурност, чрез преодоляване на привързаността към всички идеи за това как мога да се почувстваш добре и просто останеш сам със себе и се погрижиш за себе си и своя вътрешен свят. Сатурн ни учи, че нищо не ни липсва и истинският успех е в това да спреш да се доказваш пред себе си или пред някой друг, че това, което мислиш, че ти липсва не ти липсва. Виж как това, че нещо може да липсва в изобилната Вселена е просто илюзия. И двете планети се свързват със средата, в която човек е израстнал, с родителите, с желанията на личността – да съм щастлив и успешен. Когато човек еволюира разбира, че да си щастлив и успешен е да си в едно с Бог и така желанията на личността отпадат. Тогава се надскача привързаността към двете планети и сега вместо като ограничаващи точки в картата Луната действа като приятен комфорт, от който обаче нямаме отчайваща нужда, за да сме добре, а Сатурн като заздравяваща сила, даваща много умения. Просто казано – нямаш нужда да задоволяваш нуждите на Луната, за да си добре и няма нужда да развиваш Сатурна си, за да си успешен. Виж как комфорта и успеха вече са налични за теб и не е нужно да ги търсиш никъде. Виж как те те залъгват, за да видят – ще вярваш ли в лъжите на обусловенността или ще ги надскочиш? Когато се надскочат привързаностите към тях, човек може да достигне до северния си лунен възел, до Слънцето и до обратната точка на Плутон, където вече не е токсичен за другите, защото се развива и не е в очаквания. Слънцето пак си се проявява в човека, но не е основното и обикновено дори да има леко проявление, то не е съзнателно усетено, докато човек не пусне привързаностите си към другите точки, които споменах. Тоест той не живее истински Слънцето си.
Може да наблюдавате и в себе си дали егото ви не ви говори такива неща, които са именно свързани с Луната спрямо това в кой знак и дом се намира. Ако сте Луна в Овен не ви ли говори колко още трябва да налагате и отстоявате себе си постоянно, защото ако не го направите ще бъдете слабак? Ако сте Луна в Риби не ви ли говори егото как трябва постоянно да се жертвате за другите така че те да са добре или че трябва постоянно да си почивате, защото нямате сили?
Единственият източник на трудности и проблеми са възприятията ни, идващи от ума. Обратно на масовото разпространение, планетите не ни влияят върху нас, те само рефлектират какво вече се случва. Ние имаме силата да изберем как нещо ни влияе. Навсякъде се коментира как Плутон и Сатурн са гадни планети, да внимаваме с тях и т.н., обаче те са гадни само за егото. За душата уроците, които могат дадат, са безценни и тя сама си ги търси. Трудности се появяват при съпротивление срещу живота. Сатурн ти създава илюзорно усещане за липса, за да намериш това, което търсиш вътре. Обикновено съм забелязала, че Сатурн помага много в картата на човека цялостно погледното, защото ако човекът не усещаше това усещане за липса и ограничение, той щеше да се докара до много крайности. Например Плутон в пети дом, Сатурн в Дева. Човекът толкова много иска да бъде видян и забелязан, заради позицията на Плутон, че ако нямаше този Сатурн да го „стегне“ щеше да е краен нарцисист, но понеже се чувства неспособен и несъвършен, се принуждава да се смири, за да трансформира Плутона си. Луната пък се явява най-добрият възможен филтър в този свят, тя също помага цялостно на картата. Проблем става, когато човек си помисли, че единственият начин да оцелее е като задоволява Луната и Сатурна си, което означава пак да повярва на егото/личността. Не казвам да отричаме личността, защото без нея няма съществуване и няма как Бог да се самоопознае, но е хубаво да се направи разграничение между личност и Бог, което ми е целта на постта. И също така да не изпадаме в крайности – задоволяваме личността и забравяме за същността или отричаме личността, с което пък отричаме и същността.
Не става въпрос да избирам личността/егото или духовното, става въпрос, че ако живеем само задоволявайки Луната и Сатурн означава да ни е добре само на материален план и да се вкараме в земната илюзия. Но да ги отречем и да се опитаме, не можем. Но можем да видим обратните им точки. Мислите ли, че Луна в Дева иска да чуе още колко полезна трябва да е? Мислите ли, че иска да чуе, че тя трябва да прави постоянно неща, за да се чувства добре? Привидно за егото това е комфортно, но с течение на времето това може да започне да води до стрес, тревожност дори бурнаут. Ами ако кажем на тази Луна е Дева, че е безопастно да се довери, отпусне и да си почине (Риби – обратна точка)? Мислите ли, че Луна в Козирог иска да чуе, че се чувства комфортно, когато работи и когато е успешна? Или ще се почувства по-добре, когато и кажете, че е окей да чувства, да прави, каквото ѝ и е кеф без напрежение?
Как Сатурн в седми дом да се справи с непрестанно си усещане за липса на партньор? Когато се погрижи първо за себе си (първи дом), тогава партньор няма да липсва, защото човекът ще си е пълен сам по себе си и тогава вече може да се появи партньор. Как Сатурн в девети дом да намери смисъл? Като спре да го търси и просто се забавлява, олекотявайки си живота (трети дом).
