Многократно съм казвала, че в еволюционната астрология разглеждаме Луната и Рак като архетипа на егото. Това не означава егоизъм, а усещането за „Аз“, без което не бихме могли да функционираме в този свят. Егото не е нещо, което не може да бъде унищожено. То е необходимо, защото чрез него преживяваме живота във физическо тяло. Можете да си го представите като обектива на един прожектор – без обектив няма ясно изображение. Всеки от нас има его. Дори Христос и Буда имат его – за да могат да кажат името си.
В някои източници се споменава, че егото е разположено върху мозъчния ствол – място, което не може да се оперира Това е символ за това, че егото не може да бъде премахнато.
Също така Плутон, който в еволюционната астрология свързваме с душата, има спътник – Харон. Плутон и Харон заедно се въртят около общ галактически център. Това символизира взаимовръзката между душата и егото.
Именно затова всяка душа (Плутон) си създава най-подходящото его (Луната) за конкретния живот, който предстои да преживее. Това означава, че няма „добра“ или „лоша“ позиция на Луната. Всяка нейна позиция представлява различен филтър, през който душата възприема реалността, и има своя собствена еволюционна цел.
Егото е тясно свързано и с личността. Самата личност до голяма степен се формира чрез нашето израстване, а Луната, знакът Рак и четвъртият дом описват именно тази ранна среда, в която сме се формирали. Това е естеството на ранната среда и отпечатъкът (импринтингът), който тя е оставила върху вашето егоцентрично формиране на Аза.
Луната не описва само това, което сме преживели, а и начина, по който възприемаме света, живота и самите себе си. Интересното е, че представата, която имаме за себе си, невинаги съвпада с начина, по който ни възприемат останалите. Тук се проявява естествената квадратура между четвърти дом и първи дом, както и между четвърти и седми дом. Хората първо ни възприемат през Асцендента – начина, по който инстинктивно се проявяваме в света. С течение на времето започват да ни опознават чрез Десцендента. Но ние самите възприемаме себе си през Луната и четвъртия дом.
Например човек може да има Асцендент Стрелец и още с влизането си в една стая да оставя впечатление за самоуверен, шумен и арогантен човек. Но ако същият този човек има Луна в Риби, мислите ли, че той самият се възприема по този начин? Най-вероятно не. Вътрешното му усещане за себе си може да бъде на чувствителен, емпатичен човек, който постоянно се съобразява с околните и лесно поема чуждите емоции.
Луната и Рак описват и нашия емоционален свят. Емоциите са свързани с личността. Емоциите на Рак са като торнадо от различни въртящи се емоционални състояния, които сякаш идват и си отиват по своя собствена воля и изглеждат извън контрола му. Рак се усеща като стъпил върху постоянно движещи се пясъци – в един момент може да се чувства сигурен и стабилен, а в следващия – точно обратното. Всяко емоционално състояние създава различна представа за себе си. Бързото движение на Луната около Земята символизира това бързо движение на емоционалните състояния. Неслучайно Луната сменя знаците приблизително на всеки два дни и половина.
Рак преминава през два естествени емоционални цикъла – оттегляне и активиране. Периодът на оттегляне е моментът, в който Рак изпитва нужда да остане сам, да се отдръпне от външния свят и да потърси тишина. Това е необходимо пространство, за да разбере какво всъщност чувства и откъде произлизат тези чувства. След този процес идва фазата на активиране. Тогава вече има нужда да сподели преживяното, да разкаже какво е осъзнал. Това са естествени цикли, непредвидими и не стават по план. Целта им е емоционално съзряване – да се научат да се свързват с емоциите си и да ги разбират.
Символът на Рак е морското животно рак. Животинчето рак носи дома си на гърба си. Понеже не може да излезе от дома си, Ракът идентифицира черупката си със себе си. Това е и основата на човешката дилема – че се чувстваме заклещени в телата си. Но истината е, че не сме. Ние сме наематели на телата си и докато ги обитаваме, можем да ги изпълним с любов и светлина. Оттам идва и афирмацията на Алис Бейли (основател на езотеричната Астрология) за Рак: „Градя светъл дом и живея в него.“ – да изградим любящ дом за себе си, докато сме тук, а тялото ни е нашият временен дом. Както Ракът естествено се идентифицира със своята черупка, така и ние много лесно започваме да се идентифицираме със своето тяло, личност, история и емоции.
Ракът живее както във водата, така и на земята. Това символизира прехода от водната среда на майчината утроба към земния живот. Неслучайно Луната и знакът Рак се свързват с майката, утробата и самото начало на физическото въплъщение – именно чрез майката се раждаме тук. Луната в нашата карта изобразява нашата майка, какъв отпечатък е имала тя върху нас и дори може да видим по позицията на Луната с какво намерение ни е родила.
Човека като жертва на своето детство или на родителите си. Има еволюционна причина за всяко едно събитие, за всяка една позиция и т.н. Да останеш в ролята на жертва на родителите си е удобна роля. Но дори Джеф Грийн казва, че не може да обвинява майка си, която се е опитала да го убие като бебе с гореща вода.
Според Алис Бейли Рак е едната от двете големи порти на зодиака. Тя казва: „Рак е вратата към света на формите, към физическото превъплъщение (инкарнация) и знакът, в който дуалността на формата и душата се обединява във физическото тяло.“ Другата голяма порта е Козирог – вратата към духовното освобождение. Ако Рак символизира слизането на душата в материята, то Козирог символизира постепенното ѝ изкачване обратно към Духа. Неслучайно в християнската символика Христос дава на Петър два ключа – ключа към Земята и ключа към Небето.
Луната, обикаляйки Земята, образува своеобразна обвивка около Земята, както личността е обвивката на душата. Също така Луната няма собствена светлина. Тя единствено отразява светлината на Слънцето. Символично това показва, че личността сама по себе си не е източникът на нашата истинска същност, а е отражение. Тя е инструмент, чрез който душата се проявява в света. Езотеричната астрология казва, че когато човек престане да се идентифицира единствено с отражението, тогава постепенно започва да се проявява истинският езотеричен управител на Рак – Нептун. Това е моментът, в който човек вижда отвъд формата.
Освен това Луната е свързана със Земята чрез влиянието върху приливите и отливите – контрола върху формата. “Както знаем, съществува връзка между водата и емоциите. Луната причинява приливите и отливите в океаните и оказва влияние върху течностите в нашите тела. Символично, Майката Земя е в симбиотична връзка с Луната, която влияе върху всичко, което е във физическо превъплъщение. За човечеството този ефект е да насърчава идентификацията с физическата форма. В обучението на Древната мъдрост това се нарича „великата илюзия“.
При Овен казваме: „Това съм аз.“ При Телец: „Това са моите ценности.“ При Близнаци: „Така мисля.“ А при Рак: „Това е моята личност.“ Но ние не сме вечно тази личност. Не сме и своите емоции. Рак дълбоко търси да се вкопчи в нещо, което да му донесе емоционална сигурност. Това може да бъде семейство, партньор, дом, държава, работа или каквато и да е външна опора. Цял живот човек може да остане заложник на собствените си емоционални състояния и да им позволи те да управляват него, вместо той да управлява тях. Затова душата на човек с акцентиран Рак често си привлича емоционално шокови ситуации – загуба, раздяла, промяна или отнемане на нещо, към което се е привързал. Не защото животът го наказва, а защото душата постепенно се опитва да му покаже, че нищо външно не може да бъде източник на трайна емоционална сигурност. Истинската сигурност може да бъде открита единствено вътре в нас.
В един момент Рак започва да се учи от своята противоположност – Козирог. Да поема отговорност за действията си, да стане емоционално самостоятелен, да съзрее и да достигне до причинните фактори за различните си емоционални състояния, вместо просто да бъде уловен в тях, без да знае защо. По този начин Рак развива емоционално себепознание, овластява себе си и постепенно минимизира проектираните си нужди към другите. Започва да губи страха си от уязвимостта и така може да се свързва с хората по автентичен начин. Вместо емоциите да контролират него – той ги контролира.
В езотеричната астрология се казва, че „изпитът за индивидуализация често идва през знака Рак.“ В един момент човек трябва да си зададе въпроса: „Ще остана ли в рамките на закрилата на моята първоначална утроба (или на утробата, която сам съм създал за себе си), или ще разчупя ограничаващата защита на „околоплодния мехур“ и ще се появя като своя истински Аз?“
Не случайно има един цитат, който според мен много добре описва този процес, особено при хора с акцентиран Рак или Плутон в четвърти дом:
„Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.“ (Матей 10:37)
„Много представители на знака Рак, независимо колко възрастни стават, остават привързани към своите първоначални водни корени и така и не се откъсват напълно от психологическите и физическите връзки, които имат със своята майка, семейство и ранни обуславящи ги обстоятелства.“
Затова:
„Емоциите на един по-високо еволюирал Рак са много по-малко лични и много повече безлични (надлични) и глобални.Тогава човек вече не е загрижен предимно за това дали има достатъчно за ядене за себе си или за своето семейство. Той е уверен в изобилието на Майката Природа и вместо това се стреми да осигури тези удобства и основни потребности за всички деца на всички майки по света.“
То символизира усещането за отделеност, което възниква, когато човек се идентифицира единствено със своето его и започне да се затваря в собствената си черупка, приемайки я за единствения възможен източник на сигурност. Колкото повече се затваря, толкова повече се чувства отделен от останалите, въпреки че реално никога не е бил отделен от тях.
Затова ключовите думи за Рак са уязвимост, емоционални манипулации, привързване, но също така обгрижване, подкрепа и дълбока емоционална емпатия. Също така: его, личност, емоции, емоционално тяло, представа за себе си, майка, утроба, семейство, дом, корени, принадлежност, сигурност, грижа, подхранване, емпатия, интуитивност, чувствителност, привързаност, носталгия, емоционална памет, вътрешно дете, защита, черупка, страх от загуба, страх от промяна, изолация, вътрешен дом, емоционално съзряване, безусловна любов.
Споделете вашите впечатления и какво бихте добавили още 
Използвам източници и цитати от тях:
