Светът вече драстично се променя. Промяната винаги е била част от живота, даже може да кажем, че тя е единственото сигурно нещо в нашия несигурен свят. Светът има нужда да еволюира и да се развива постоянно. Пък и е скучно да стоим на едно място. Това, което се случва в момента, е, че се разбиват патриархалните модели на живот – в работата, в ежедневието, в нашите убеждения, вярвания, начини на живот, но най-вече във взаимоотношенията. Новото идва – някои още се държат за старото и много се бунтуват. Този пост също най-вероятно ще ги разбунтува. Но за тези, които са готови и за избрали новото, е време да обърнем внимание на взаимоотношенията в новото време. Има някои основни точки, които според мен е важно да знаем, а за да ги приложим в ежедневието ни е важно да се самонаблюдаваме – кога все още действам от патриархалния модел и как да си пренасоча фокуса?

Продължителността на взаимоотношенията в новото време не е важна. Дългосрочна връзка не е равнозначно на успешна връзка. В патриархалното общество, това се е смятало за много важно – ти може да се изнасилван от партньора, но според тогавашните разбирания трябва да се държите заедно. Не си щастлив във връзката, не те развива, не ти дава нищо вече, но вие заедно да сте. В новото време дори 30 минути да прекараш с някого може да е животопроменящо. И връзката е успешна.

Във взаимоотношенията в новото време всеки е отговорен за собствения си живот. Да имаш очаквания към партньора си за определени неща е роля на жертва и непоемане на отговорност за собствения ти живот, а ние сме неговите творци.

В новото време хората са наше огледало. Осъзнаваме, че това как някой се държи с нас ни показва как ние се държим със себе си. Така че такова нещо като виновни няма – всеки човек е дар – и този, който ни наранява, и този който ни помага. И двамата ни показват нещо за нас самите, научават ни ценен урок.

В новите взаимоотношения очаквания няма. Очакванията са капан във взаимовръзките. Това е свързано с ролята на жертва – никой не е длъжен да задоволява нашите нужди освен ние самите.

Според мен в новото време като цяло понятието “връзка” постепенно ще изчезва. По тази тема цитирам откъс от текст, който открих преди време в социалните мрежи, но за съжаление не помня автора: “С понятието “връзка” идват очаквания, спомени от минали връзки и лични и културно обусловени представи за това каква трябва да е връзката. Докато живеем с идеята “Аз имам връзка”, независимо с кого, аз страдам. В интерес на истината връзки не съществуват. Има само настоящ момент и в този момент има само свързаност.”

В новите времена, които идват, ще е важно това, според което живеем, да са интуицията и радостта. Всякакви норми и правила постепенно ще отпадат, така че отправна точка ще е виждането, приемането на нашата вътрешна истина и след това живеенето чрез нея. Тогава всъщност би настъпил мир. Защо? Защото живеенето спрямо нашата вътрешна истина е изключително висока вибрация и войни, скандали, разделения не могат да съществуват в такава вибрация.

В новите времена дали си полигамен или моногамен няма значение. Според мен даже все повече хора ще разбират, че моногамията такава, каквато е разбирана досега, няма да работи вече. Хората ще започнат да се свързват повече с личните си нужди и това с кого искаш да си, колко време искаш да сте заедно, какво искаш да правите и т.н. ще зависи от вътрешния глас. Съответно много хора може да осъзнаят, че различните им нужди са задоволени с различни хора или пък че си имат партньор, но изведнъж имат порива да се целунат с някой друг. За патриархалното общество това е безобразие, но за новото време, това е необходимост – да слушаш интуицията и вътрешния глас. Хората ще осъзнават, че с едни хора създават много дълбоки взаимоотношения бъдейки полигамни, а с други моногамни. И до колко обичаш някой няма да зависи от това до колко си вкопчен в него.

Ще започне повече да се разбира разликата между привързване и любов. Аз мога да обичам много силно някого, но да не съм привързан към него. Съответно дали той ще избере да си тръгне или да остане в моя живот, не променя любовта ми към мен самия или любовта ми към него, защото аз го обичам безусловно. Да обичам безусловно означава, че нямам никакви изисквания, очаквания или условия към човека, с когото съм.

Хората според мен вече ще разбират и разликата между харесвам и обичам. Може да не харесвам понякога човека, с когото съм, но това не означава, че не мога да го обичам и приемам и в тези моменти.

В допълнение наблюдавам напоследък как наистина има много разводи и раздели, много често чувам и репликата от хора около мен, които са във взаимоотношения с обсебващи партньори как искали да останат с тях, за да се били научили на връзка. Сякаш да си ревнив, обсесивен, зависим е естественият и нормален начин за връзка. Когато си ревнив и зависим, ти имаш страх от интимност, от взаимоотношения и свързване. Ревност означава нямам доверие в себе си или партньора – ако нямам доверие за каква интимност говорим. Зависимостта се появява когато напълно пренебрегваш своите нужди и ставаш зависим от това някой без дори комуникация от твоя страна да ги удовлетвори – за каква интимност говорим, ако нямаш връзка с нуждите си. Как да обясня, че вече интуицията ми и всяка част от мен ми казва, че тази идея за моногамна връзка няма да работи. Моногамията оттук така ще съществува само като интуитивно избран избор, но не и като правило и догма.

Ественият начин на взаимоотношенията е свободата. Само тогава може да има истинско свързване. Да обичаш партньора си, но да знаеш, че той има право да обича и други. Да го приемаш и обичаш във всяка една фаза, през която преминава, Да знаеш, че това, че той харесва друг, обича друг, не е заради теб. Ти да си позволиш да обичаш много, а не само един. В това има толкова много любов, а това ни трябва, за да стане светът по-добро място за живеене.