Не може да говориш, че искаш интимност, дълбочина и изграждане на здравословни взаимоотношения и същевременно да гледаш само формата или с други думи казано външния вид. Да откажеш да бъдеш с някого, защото не е висок, не е слаб, не е рус, не е червенокос и т.н. е оправдание за това да не влезеш в дълбоки взаимоотношения, защото в интимните партньорства си показвате най-тъмните, несъвършени, странни, „изкривени“ черти и ако не се обичате и приемате с тях, за каква интимност говорим.

Дори да срещнеш най-перфектният на външен за теб партньор най-вероятно ще има два сценария – единията е, че по характер, ценности и идеали няма да си пастнете изобщо и нещата ще приключат или другият е, че след време ще се покажат частички от външния вид на човека, които не ти харесват и пак ще искаш да се разделите. Коренът е, че ако търсиш съвършенство в отсрещния, то това означава, че постоянно го търсиш в себе си, а то не съществува, така че просто използваш този механизъм, за да избягаш от това ти да се покажеш истински и с светлото, и с тъмното.

Освен това външният вид е аналог на вътрешния. Когато видиш някой „съвършен“, според твоята преценка, очакваш, че той и вътрешно ще е такъв, тоест търсиш един вид някой, с който няма да трябва да се сблъскаш с травмите и страховете си. Тоест взаимно да си поддържате илюзията за съвършенство. Потънете в „калта“ заедно и вижте тогава.

„Връзката е тук не за да те направи „щастлив“, а осъзнат. “ – Екхарт Толе