Има три начина да поемеш отговорност за живота си, когато се чувстваш в безизходна ситуация.

1.Сам да се справиш със ситуацията – намираш начин, практика или каквото и да е било (например – писане в дневник, медитация, рисуване, директно да отидеш на групова практика и др.) или свързваш се със себе в медитация и уединение, за да чуеш интуицията си; или използваш методите, които си научил от житейския си опит, за да разбереш кое би работило и кое не; прилагаш знанията от книги, статии, проучвания, които имаш; общо казано – поемаш отговорност да вземеш някакво решение, което да промени ситуацията, в която си.

2.Молиш за помощ някой човек – когото споделиш проблема/ситуацията си, тогава поемаш отговорност да ѝ намериш решение, когато си стигнал до положение, че не можеш сам/а. Човека, на когото споделяш, няма да може да разреши на 100% проблема ти, но може да ти даде насока, която да ти преобърне нагласата.

3.Ако няма кого да помолиш, молиш Вселената. Тя е изобилна и винаги може да намери решение стига наистина да го пожелаеш от сърце. Твоя е после отговорността да видиш въпростното решение, което тя ти е дала.

Всякакви състояния като „не мога“, „не знам“, „не разбирам“ произлизат от ролята на жертва и са оправдания. Какво е ролята на жертва? Вярването, че нещо е по-силно от мен и аз съм му подвластен без значение дали ще е мисъл, убеждение, идеология, човек и т.н.

Като не можеш, молиш за помощ. Ако няма кого – молиш Вселената. Като не знаеш – питаш – човек или Бога. Като не разбираш – отново питаш.