Кои са трите еволюционни степени на израстване и какво означават?

Вече имам две видеа на тази тема, но реших да споделя и в тази публикация кои са трите степени на еволюционно развитие, през които ние всички сме минали, минаваме и ще минем.

Консенсус – около 70% от населението

Характеризира се със стадното съзнание. Душата е много силно обусловено от това да следва “стадото”, другите. Тук няма собствено мнение, няма индивидуалност, човек живее спрямо нормите на обществото, в което е израснал. Тъй като човекът няма самосъзнание, че е Бог, оперира от усещането за липса и търси всевъзможни начини да запълни тази липса. Характеризира се с принципа на Сатурн. Каквото ми кажат по новините, това приемам за вярно и т.н. Свързва се и с много страх, стягане, конформиране.

В първата степен на консенсуса човекът е обикновения работник, във втората вече има желание да се образова и може би да работи нещо сам, в третата започва да управлява тази система.

Индивидуализирано съзнание – около 28% от населението

Характеризира се с принципа на Уран. Започвам да си изграждам собствена същност и искам да се бунтувам срещу обществото. Тук вече човек може да започне да се отваря и към окултното, но е възможно да се чувства отхвърлен и непринадлежащ. В първата степен на индивидуализираното съзнание човекът още не е направил напълно прехода между консенсус и индивидуализирано съзнание и е възможно да живее двоен живот, проявявайки интерес към новото, но едновременно да живее в консенсус среда. Във втората степен човекът вече тотално се чувства отхвърлен от обществената среда и е възможно или да се затвори сам, настройвайки се срещу всички, или да си създаде група, с която заедно се бунтуват срещу обществото. (Тук е важно да се отбележи, че човек сам се поставя с ролята на отхвърлен от обществото, но това пак е с еволюционна цел – за да достигне човек до истината преминава през двете крайности – от краен конформист, до краен бунтар и единственият начин човек да направи първата крачка, за да излезе от консенсуса, е да се разбунтува срещу него) В третата степен вече човекът използва своите знания и умения, за да внесе промяна в обществената структура и света.

Духовно съзнание – около 2% от население

Тук вече оперираме от принципа на Нептун – аз съм част от едно безкрайно съзнание и усещам вътрешна пълнота. Тук имам ясно усещане за Бог, докато при индивидуализираното съзнание човек може да има много интерес към духовното, но работи с него, за да усъвършенства себе си, да опознае себе си и да постигне нещо в обществото чрез това самопознание. В индивидуализираното съзнание, човекът все пак иска да си изгради име, още работи на по-земен план, докато в духовното вече идеята за “аз” изчезва, тук човек ставая безграничен. При духовното имаме вече осъзнаването, че всички сме едно и човек започва да се отваря към другите и не се чувства отхвърлен от обществото, а иска да му помага, но докато в първата степен на духовното съзнание човек е напълно отворен без граници, във втората егото се вдига на висока степен и човек може да си изгради високо самочувствие на духовник и да изпадне в граници. Това отново е с цел допреучпване и премахване на егото. В третата степен вече се раждат истинските духовни учители, които споделят ученията си на избраните души, техните учения остават с хилядолетия.

В прехода между различните еволюционни степени се случва определен вид пускане на старото. Човек минава през консенсуса като търси нещо, което да го запълни. Първо опитва чрез работа, после чрез постепенно достигане до по-високи постове или успехи в определена сфера, но накрая усеща, че нищо от това, което си е мислил, че ще го запълни, го запълва наистина. Тогава той започва да има желания да опознава себе си по-дълбоко и преминава към индивидуализирано съзнание. В индувидуализираното съзнание човекът започва да изгражда себе си и живота си така, както той иска, но накрая отново не се чувства напълно удовлетворен, защото сякаш нещо от пълната картина му липсва и му убягва. Тогава чак се свързва с цялото, където идеята за “аз” изчезва и човек се учи да се смирява пред истината. Човекът тръгва от усещане за липса и стига до абсолютна свързаност с всичко и всеки и усещането за липса просто изчезва. Защо се случва всичко това? За да може Бог да преживее себе си като не-Бог. И всеки път, когато искаме да изкритикуваме някого, че е твърде духовен или твърде в консенсуса, нека си припомним, че това е перфектният план на Бог и щом човек е в определена част от своето развитие, значи точно там трябва да бъде и е полезен на всички, когато си изпълнява перфектно ролята, в която е в момента.

Как да преминем през еволюционните степени? Животът сам си се случва. Идеята е да не се съпротивляваме. Ако ни е трудно да не се съпротивляваме, помага приемането на факта, че връщане назад в еволюцията няма (единствено е възможно по изключение заради необходими кармични причини) и единствената възможна крачка е напред. И да си напомняме, че не самията край на еволюцията е целта (която е безкрайна по принцип), а самият процес на преживяване. Тогава става леко, защото се движим по течението на живота.