Всички колективно се учим на един архетип и той е Рак.

Планетите също имат възли, както Луната има южен и северен възел. Южните възли на Сатурн и Плутон са от дълго време в Козирог (южният възел на Плутон е в Козирог цели 2300 години, като вече са изминали около 2000). Сатурн се свързва със структурата на обществото, в което живеем – с неговите рамки и правила, а Плутон, както казва Джеф Грийн, се отнася до душата. Тоест колективно нашето общество и нашите души носят силни козирожки влияния. Това може да се види навсякъде около нас. Работните часове са дълги и изтощителни – осем часа не е естествено време за труд. Съществуват безброй фирми, корпорации и бизнеси, където всеки иска да се изкачи по стълбицата, надявайки се, че така ще намери удовлетворение. Най-високо платените позиции са онези, които изискват твърдост, устойчивост, издръжливост и целенасоченост – качества, присъщи на Козирог (като адвокат, лекар, бизнесмен и др.).

Още от малки ни учат да се стягаме, за да успеем в живота. Дори бебетата се гледат строго, от малки се отделят и се оставят сами, за да свикнат и да се стегнат. Масово всички търсят резултати, а не присъствие. Дисциплината се смята за едно от най-важните умения и се изисква повсеместно. Ако някой е дисциплиниран, автоматично печели уважение; ако е мързелив – губи го. Отпуските, дадени за почивка, са обективно твърде малко – пет дни работим, два почиваме, и това се приема като единствения начин да се издържаме и оцелеем (говорим в масов план). На 18 години се очаква да знаеш какво искаш да правиш професионално с живота си, въпреки че нямаш опит и достатъчно самоопознание. До 30 трябва да си уредил живота си, защото после „няма как“. А именно Козирог е знакът, свързан с преживяването на времето – затова бързаме да си подредим живота, защото усещането е, че времето не стига.

Сигурността се поставя по-горе от вътрешното благополучие. Да си много слаб е единственото, което масово се смята за здравословно тегло; ако си малко по-едър или имаш по-меки форми на тялото – вече „не е здравословно“ и „не е красиво“. На интервю за работа трябва да изглеждаш изключително стегнат и обран. Да имаш изисквания и очаквания се приема като белег за висока самооценка. Очаква се да почиташ традициите и да уважаваш роднините си, дори и да са токсични за теб. Нормално е да жертваш личния си живот, здравето и съня си, за да учиш или работиш – дори ще те поздравят, че си толкова устойчив, смел и работлив. „Лигавенето“ се смята за най-недопустимото поведение. Ако си обран, сериозен и твърд – тогава си „истински човек“.

А колко хора могат да кажат, че наистина знаят как да се погрижат за емоциите, нуждите си и вътрешното си дете? Колко хора приемат емоциите и потребностите такива, каквито са, без да им слагат етикет „добри“ или „лоши“? Колко хора могат да потвърдят, че като деца техните нужди наистина са били удовлетворявани от родителите им и че са чувствали истинска любов от тях? На колко процента от хората са им казвали, че емоциите са непродуктивни, и затова са ги потискали?

Вие, които се занимавате с различни практики, забелязвате ли колко масово хората имат проблем с неизразени емоции и неизлекувани травми от детството? Колко хора могат да поставят на първо място себе си и своите нужди? Не виждаме ли около нас навсякъде деца, живеещи в телата на възрастни?

Друго, което силно се забелязва, е почти пълната липса на мекота и женска енергия в обществото ни – и най-ироничното е, че това се проявява именно при жените. Днес е модерно да си уверена, еманципирана жена, която е променила тялото и лицето си с различни операции (а това е ярък показател за липса на женска енергия и мекота, защото женската енергия не би търпяла изкуственост в името на обществен стандарт за красота; разбира се, има изключения). Тази жена очаква мъжът да бъде в своята мъжка енергия и да я издържа. Но същите тези жени – а и мнозина колективно – не умеят да подкрепят, да обичат, да чувстват, да бъдат емпатични, нежни, меки и ефирни.

Към мъжете се отнасят грубо, остро и изискващо, без да знаят как да бъдат уязвими и да се отворят със сърце към партньора си. Не смеят да изразяват емоции, за да не изглеждат слаби. При мъжете това е още по-силно – ако не изкарваш пари, не тренираш, не си силен, дисциплиниран, деен и активен във външния свят – значи „нещо не ти е наред“. Много жени пък, когато чуят за женска енергия, отговарят: „Имам толкова неща за вършене, като ги свърша, тогава ще съм в женската енергия“. А задълженията, разбира се, никога не свършват.

Имаме време за работа, за отговорности, за мислене за успех и пари, но почти никакво за вътрешния си свят. Измисляме си оправдания, но истината е, че съзнателно не правим нищо, за да се обърнем към архетипа на Рака – от страх. Страхът е, че ако си мек, значи ще бъдеш смачкан, затова сам се мачкаш.

Нищо от написаното дотук не означава, че трябва да се откажем от Козирог или че всички мъже и жени трябва да станат мекушави. Това означава, че колективно се учим на мекота. Дори да имаш СЛВ в Козирог, пак има част от теб, която се учи на мекота. Това означава, че всички се учим да си позволим уязвимост, да чувстваме чувствата си и да намерим начин времето за вътрешния ни свят да бъде поне равно на времето, което отделяме за външния. Учим се колективно да разберем, че успехът не е равнозначен на емоционално удовлетворение. Колективната ни задача не е да разрушим Козирога, а да го смекчим с Рака – така, че твърдата структура да има „сърце“.

Какво значи да си мек? Да се грижиш за себе си истински – през сърцето си. Когато ти или някой друг изпитва емоция – да я приемеш. Да създадеш уют вътрешно и външно, за да се почувстваш добре. Да си позволяваш да прегръщаш себе си и другите. Когато някой те ядоса или дразни – да помислиш какво можеш да му дадеш, как можеш да му помогнеш или просто да му изпратиш любов.

Някои огнени жени могат да кажат, че не могат да бъдат такива – че те просто са експресивни и не могат да са меки и нежни. Но в повечето случаи това също е страх. Можеш да бъдеш огнена, експресивна, смела, сексуална – и в същото време мека и уязвима.

Някои земни или въздушни мъже може да не приемат тази концепция и да я отхвърлят, но здравословните им проблеми в един момент ще ги подтикнат да обърнат внимание и на собствените си нужди.

И за да не възроптае някой – мекотата не означава липса на граници, нито че не трябва да отстояваш позицията си остро, когато се налага, нито че трябва да се откажеш от цели и успехи. Най-важното е първо да сме меки към себе си – и ако това изисква да поставим граници с някого, го правим именно от мекота към себе си.

Ако не свършим вътрешната работа с емоциите, травмите и сянката си – колкото и духовно да се развиваме, това няма да има значение. Можеш да работиш с шеста и седма чакра, но ако не работиш с четвърта – няма баланс. А за еволюция е нужно хармонизиране на всички чакри.