Разликата между Слънце и Луна
Луната в Астрологията, според мен и тълкуването, което на мен ми резонира, е това е, че Луната е нашето его/филтъра, чрез който възприемаме света. И също начина, по който ние възприемаме сами себе си. Ако видим един Асцендент Лъв, ще си кажем, че той човек е много харизматичен и отворен с топлота към другите, но ако този човек е с Луна в Скорпион мислите ли, че той се възприема по този начин? Той най-вероятно се възприема като по-затворен, емоционален човек. Можем да кажем, че Луната е нашата личност. Личността е нещо, което е отделно на душата. Личността се променя за всеки един живот, има различни характеристики във всеки един живот, докато душата е вечна, тя попива спомените, преживявания, уроците, опитностите от всичките си животи. Докато личността е нещо конкретно тук за съществуването в този живот и ни помага ние да съществуваме и да си взаимодействаме с външния свят. Защо Луната е егото, а не Слънцето? Защото, ако кажем, че Слънцето е егото означава тотално да променим значението на егото като дефиниция. Когато човек не се интересува толкова много от личностстно развитие, от самопознание или от астрология той може да смята, че егото е това да имаш високо самочувствие и с колкото по-високо самочувствие си, толкова е по-голямо е егото ти, което не е точната дефиниция. Можем да кажем, че „егото е усещането за собствена идентичност, съзнанието за „Аз“, което организира мислите, желанията и поведението на човека спрямо външния свят.“ То създава усещане за разделение и служи като менахизъм за оцеляване. Когато има определена личност, тя предпоставя за разделение, защото казва: „това съм аз, а той е това“, което е илюзия. Егото е създадено с цел да бъде контраст на Бог, който е светлина и любов. Да бъде негов контраст, за да може той да се самоопознае. Без его, без филтър няма съществуване. Това е малко като обектива на прожектора. Няма обектив? Няма да има филм. Така че в тази гледна точка Луната е важна, но тя е егото, а не Слънцето. Казват, че слънцето е „Аз съм“. Но „Аз съм“ не е Егото. „Аз съм“ е състоянието на пълен покой, където съществува само едно осъзнаване, че: „Аз съм Източника на всичко, което е“. Егото ще каже: „Аз съм доктор, аз съм астролог, аз съм известен“, но самото състояние „Аз съм“ е различно.
Егото много обича да си служи с истории, затова и така наречената личност се формира от преживяваниятата ни, от израстването ни, от спомените ни. А за какво отговарят Луната и Имум цели? Понеже се свързват с израстването, всеки един от нас има склонността да се привързва към личната си история, която го формира такъв, какъвто е сега, защото наистина е много плашещо и страшно да осъзнаеш, че ти всъщност не си никой. Затова Луната е източник на трудности, на предизвикателства, на проблеми, Имум цели също, защото те карат да вярваш, че истината е в личността и човек се привързва към тях, защото му носят усещането, че могат да бъдат наистина някой. Дори да си израстнал в лишения и предизвикателство, това пак е източник на комфорт и уют, защото е познато и те кара да се усещаш като някой.
Също така, атланската епоха, която според Рудолф Щайнер е била преди 10 хиляди години се характеризира с това, че атлантите първоначално са били изключително духовно насочени и са били свързани с натуралните принципи, но с течение на времето са злоупотребили с тях и с техните способности, което е принудило да се разпадне целия континент.
Точно преди 10 хиляди години е била епоха на Рак, който се управлява от Луната. Тоест, точно тогава човечеството е започнало да влиза в материята и да злоупотребява с нея. Освен това именно всъщност нашата майка, с която се свързва Луната е човекът, който ни вкарва в света на материята.
Как да преодолеем привързанността си към Луната? Можем да използваме тригонът към Риби и Нептун – да разтваряме болката, преживяванията и носталгията по миналото, личността. Да използваме обратната точка на Луната също така. Обратната точка за мен е така нареченото „високо“ проявление. И да я приемаме, защото винаги ни се дава най-правилният филтър за този живот, за да научим уроците си. Да я приемем, но и да сме осъзнати за нейната функция.
Не отричам, че все пак Луната се свързва с нашите нужди, с нашите потребности, с начина, по който искаме да се погрижим за себе си, начина, по който искаме да се погрижим за другите, с усещането за комфорт и уют. В това да слушаме нуждите и емоциите си няма нищо лошо, всеки от нас има момент в живота си, в който има нужда да задоволи личността, но личността не е Бог, тя е създадена от Бог, но тя не е Бог. Ако човек живее само от личността застива еволюционно. За мен егото в един момент ще бъде разтворено, поне това ми е интуитивното усещане. Да, нужно е за цялото съществуване, но колкото повече еволюираш, толкова повече егото се разтваря. И ако се запитаме истински дълбоко, ние нямаме нужда да задоволяме наталната позиция на Луната си – може би временно да, но душата винаги си ни дърпа към това да еволюираме, а колкото повече еволюираме, толкова повече се чувстваме радостни, спокойни и свързани със себе си, защото пускаме пластове. Ако постоянно се грижим на Луната да и е добре, означава да си останем вечно инфантилни деца, които искат да задоволят сетивата си. Тук не говоря да не задоволяваме нуждите си по принцип, но ако на една Луна във Водолей и кажеш – стой настрана и само наблюдавай дали ще се почувства истински добре или ако и кажеш, че може да се изявява така, както иска и да бъде себе си (Лъв) ще и стане по-добре?
Съвсем символичноно Лунатата обикаля Земята, именно сякаш е обвивка. Освен това Луната отразява светлината на слънцето. Тоест, както Бог, сякаш се отразил в нас и в нашето съществуване и чрез нас опознава себе си.
Освен това всички планети са произлезли от Слънцето. Слънцето е измислило нашата слънчева – как да изглеждат архетипите, кои да са дванесете зодии. В други слънчеви системи всичко е построено по друг начин, има Слънца, които са измислили много по-сложни системи от нашата. Следователно не можем да кажем, че Слънцето е егото, защото то е всъщност съзидателната сила и в картата отговаря за начина, по който ние творим, начина, по който се изразяване, там, където намираме покой и пълнота, защото се свързваме със състоянието „Аз съм“. Съзидателната сила не идва от егото. Също така Слънцето се свързва с начина, по който осмисляме всяко едно друго положение в нашата натална карта, защото всичко се върти около Слънцето, то е в центъра. За мен то не е потенциал, който да бъде разкрит, а по-скоро, когато се преодолеят пластовете и заблудите от Имум цели, от Луната, от възлите, от наталната позиция на Плутон, тогава по естествен път можем да достигнем до Слънцето си, което винаги си е налично за нас. Това не означава, че то не се проявява, но истински дълбок достъп до него нямаме, ако не сме преодоляли привързаността към Луната и обсебеността към Плутон на първо място. Това не означава, че Слънцето няма обратна точка, има, в обратната точка можем да намерим още по-пълната пълнота.
