Както съм казвала неведнъж, Джеф Грийн свързва значението на Луната с егото, или с други думи – с филтъра, чрез който възприемаме себе си и света. Там, където се намира Луната, е комфортно и сигурно. Затова в крайни случаи може да се наблюдава силна идентификация и привързаност към знака, в който тя е поставена. В Луната няма нищо „лошо“, но ако останем в крайната си привързаност към нея, ставаме токсични както за себе си, така и за другите, защото изразяването на знака се изкривява.

Ето как в крайност всяка Луна може да се проявява:

Луна в Овен – „Ако не стане на моето, значи няма да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна в Телец – „Ако се променя и мръдна от сигурността си, значи няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна в Близнаци – „Ако не съм ментално стимулиран постоянно, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна в Рак – „Ако не съм постоянно в своята черупка, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна в Лъв – „Ако не съм център на внимание, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна в Дева – „Ако не съм полезна на всяка цена, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна във Везни – „Ако не съм споделен, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна в Скорпион – „Ако не се сливам с някого или нещо постоянно, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна в Стрелец – „Ако не препускам постоянно в преживяване, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна в Козирог – „Ако не съм успешен, отговорен и дисциплиниран, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна във Водолей – „Ако не съм дистанциран, обективен и студен, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Луна в Риби – „Ако не бягам от реалността, няма да мога да съществувам и да се чувствам добре.“

Целта е да се види, че от по-висока перспектива няма нужда на всяка цена от тези неща, за да оцелеем. Ако пуснете желанието и привързаността към тях, това, от което имате истинска нужда, ще дойде от само себе си. Когато се привързвате, всъщност казвате: „Ако това, към което съм привързан, го няма, няма да се справя и няма да се чувствам добре“ – което е липса на доверие в живота и във Вселената.

Луната не е враг, а ориентир – тя показва къде имаме естествена нужда от сигурност. Не можем да отречем, че тя е свързана с нашите потребности, но също така и с обстоятелствата и енергията на нашето израстване, както и с начина, по който реагираме инстинктивно. Когато осъзнаем механизма на привързване, можем да използваме Луната като инструмент за разбиране на нашите емоционални реакции, без да ставаме техни пленници. Вместо да се борим със своята Луна, целта е да я приемем и да ѝ дадем здравословно пространство, като същевременно развиваме и други части от картата – Слънцето, възлите, обратните точки на планетите. Така Луната остава част от нас но вече не управлява живота ни чрез крайна нужда и привързаност.

От еволюционна гледна точка можем да кажем, че Луната носи със себе си отпечатъците от минали преживявания, инстинкти и емоции, които ни изграждат като личност. Когато се вкопчваме в тях, оставаме в затворен кръг на повторение и застой.

Ако обърнете внимание, човек с Луна в определен знак проявява съответния знак по-крайно и осезаемо, отколкото човек със Слънце в същия знак. Причината е, че при Луната често има нездравословна привързаност и идентификация, което кара човека да действа инстинктивно. При Слънцето обаче действието е по-съзнателно и волево.

Ако разглеждаме дали един човек е „повече Дева“, когато има Луна или Слънце в Дева, можем да го погледнем от няколко страни. Луната в Дева изразява знака по-инстинктивно и автоматично, затова често се усеща по-силно. При Слънцето в Дева обаче има нужда да се отработят някои обусловености – от Луната, Сатурн или Плутон – за да се свърже човек със своята слънчева същност. В тази връзка можем да кажем, че Слънцето в Дева се учи от Луната в Дева. В същото време човек с Луна в Дева, проявявайки привързаност и изграждайки личността си около тази енергия, може да не усети истинската същност на знака. И тук идва възможността да се учи от Слънце в Дева – как да бъде Дева по-съзнателно, а не само през привързаност и нужда.