Тъй като постепенно аудиторията се увеличава, реших да споделя някои интересни (поне според мен) неща за себе си, както и осъзнавания и преживявания, които може да бъдат полезни и на други.
Казвам се Ася, на 23 години съм, родом от Перник. Още от 14-годишна проявих интерес към астрологията, личностното развитие, психологията, духовните текстове и т.н., въпреки че преди това ги отричах. Майка ми беше човекът, който ме водеше на събития и семинари, така че постепенно започнах да проявявам силен интерес. След първото си събитие по астрология взех всички книги по темата, които майка ми беше купувала, гледах клипчета в YouTube и така всеки ден по малко се учех и започнах да гледам картите на приятели и познати.
През 2022 година записах курс, като завърших основните му модули през 2024 г., но още през 2023 и 2024 г. чрез близък астролог намерих Еволюционната астрология, която завзе основния ми фокус и внимание. Намерих в нея това, което досега ми липсваше. Имах период, в който не исках да се занимавам с астрология, защото си казвах, че е прекалено сложна и объркваща. Впоследствие осъзнах, че може би просто не бях намерила подходящия за мен начин, по който да ми се обясни. В крайна сметка сама, с помощта и на близки астролози, научих най-много за астрологията.
През 2021–2022 г. проявих интерес и към тарото, за което също четях и се обучавах сама. Постепенно започнах да гледам на близки, макар в началото да имах силни колебания и притеснения. С времето успях да ги преодолея и придобих увереност да гледам и на непознати, впоследствие и със заплащане.
Освен астрология, друга огромна страст винаги са били танците. Танцувала съм много години спортни танци, а през 2023 и 2024 г. водех група по танцови тренировки, които имаха за цел забавление, радост и хубави преживявания, без задължително да се влага идеята за „влизане във форма“. Една година съм учила и „Хореография за модерни танци“ във Варна, но впоследствие заради смяна на приоритетите се отказах.
Един от най-важните уроци в живота ми досега е важността на отварянето към другите хора. Макар да съм изглеждала винаги много смирена и мека, вътрешно имаше аспект в мен, който искаше да прави каквото си иска, без по никакъв начин да се съобразява с другите. Не исках да се свързвам истински с никого, притеснявах се да отстоявам себе си и да бъда автентична пред другите. Това водеше и до крайни състояния – абсолютна парализа пред хора, особено в компании, изолиране и понякога прекарване с дни или часове в гледане на филми, сериали, клипчета, игри и т.н. С течение на времето разбрах, че всяко едно отваряне към хората ми помага да се чувствам още по-свързана със себе си. Изпитвах радост от усещането за свързване и най-вече от усещането за истинска полезност. Затова и в момента личните срещи са най-ценните за мен. Все повече фокусът към другия човек се превръща в основното, което е важно за мен.
Друг важен урок беше да призная, че отварянето към хората не означава, че трябва да общувам с хора, с които не искам, и че не означава липса на граници. Имах период, в който вярвах, че трябва да излизам с всеки, дори да не го усещам, че трябва безразборно да се споделям и да не си поставям граници, защото това щяло да пречи на истинското отваряне. Впоследствие оцених свободата да избираш хората, с които искаш да бъдеш, не според правила, а според вътрешно усещане. Стъпка по стъпка се уча да поставям граници и да казвам истината такава, каквато е за мен, дори ако звучи груба или сурова.
Друг ценен урок за мен винаги е бил преодоляването на думата „трябва“. Дори личностното си развитие бях превърнала в задача: трябва да направя тази практика, трябва да се свържа с емоциите си, трябва да преодолея травмите си. Понякога забравям, че всъщност истинският смисъл е, че няма такъв – целта е просто да живееш и да се радваш тук и сега на всеки момент, а не да превръщаш живота в „задача“. Чрез медитации и много почивка се свързвам със себе си и с енергията на радостта, което ми помага да се отпусна и да се наслаждавам.
Едни от най-неприятните и трудни моменти за мен, колкото и да е странно, бяха в детството. Чувствах се неприсъстваща, изгубена, неразбрана, отхвърлена. Имах усещането, че не принадлежа никъде. Най-трудно ми беше в институциите – детската градина и училището. Смятам, че именно там дойдоха най-предизвикателните ситуации, които ми дадоха уроци за заявяване и отстояване на различността ми.
Аз съм Слънце и стелиум от Меркурий, Венера, Нептун и Уран във Водолей, асцендент в Стрелец и Луна в Дева, Марс в Овен, Южен възел и Плутон в Стрелец в първи дом, Юпитер в Рак, Сатурн в Близнаци.
Може ли споделите и вие лични преживявания и истории, които ви идват отвътре в коментар. Кое е най-ценното, което досега сте разбрали за себе си и какво ви е довело до това?
