По повод ретроградния Меркурий да разгледаме какво е значение, когато имам човек, роден с ретрограден Меркурий. Хората родени с ретрограден Меркурий са много интересен случай и не, не бих казала, че са с „лоша“ позиция (такива и по принцип няма). Джеф Грийн разглежда ретроградността като даваща уранов почерк и караща те да влезеш навътре. Уранов почерк означава, че човекът с ретроградната планета иска да си изгради индивидуален подход към планетата и да разруши всички стари начини, по които тя се е проявявала досега. Например човек с ретрограден Меркурий в миналите си животи е събирал изключително много информация. Сега се ражда с ретрограден Меркурий, за да синтезира тази информация и да рефлектира върху нея. За целта на този човек ще му е трудно да приема много нова информация. Ще може да приема само тази, която резонира с пътя му в момента. Когато той чете или чува нещо, което не резонира с неговия път в момента, той ще се изключва и няма да може да я възприема. Заради урановия почерк ще иска всякаква стара, нерезонираща информация с него да я освобождава/разрушава и ще си открива нова, резонираща му в момента. Също така през живота си ще преживява много бунт срещу всички стари начини на мислене, разсъждение и вербално изразяване. Ще иска да говори, мисли и да е изразява така, както той иска. Няма да се съобразява с обществото от тази гледна точка.

Джеф Грийн се шегува, че за хората с ретрограден Меркурий трябва да се направи отделно училище. Но да ви кажа даже не е шега, наистина има нужда от такова, за да може тези хора да имат достъп само до информацията, която им е важна в момента. Така че, ако сте родени с ретрограден Меркурий това не е лошо и нищо не е сбъркано с вас. Ретроградните планети са даже с по-забързана еволюция и нямат обратни точки според Джеф. Така че можете само да обичате и да приемете различния си начин на мислене и възприемане.

В моята карта също имам ретрограден Меркурий и напълно ви разбирам. Много обичам да чета книги, но лесно се изморявам и пренасищам с много информация. Ако нещо в момента не трябва да знам, защото не е свързано с пътя ми дори да ми е любопитно да го чета не мога да го асимилирам. През годините дори да съм опитвала да чета различни източници по определени теми винаги съм достигала до един/два, които най-много ми резонират и ползвам тях главно, докато не се появи нов, който да ми резонира. Различното мислене винаги го е имало. Така че ето ви един пример от личен опит.