Популярното разбиране за Нептун е, че това е планета, която се свързва с илюзиите. Но ролята му е много повече от това. Нептун се свързва с принципа на разтварянето. Какво означава да разтвориш?

Терминът „разтваряне“ гласи: „Разтварянето е физико-химичен процес, при който едно вещество (разтворено вещество) се смесва равномерно с друго вещество (разтворител), за да се образува хомогенна смес, наречена разтвор.“ В случая това е метафора за разтварянето на егото в Цялото. Това е и постепенно отпускане на твърдите идентичности, привързаности и нуждата всичко да бъде ясно дефинирано. Нептун се свързва с това да се доверим на невидимото, на интуицията и на живота.

Там, където се намира Нептун в нашата натална карта, той ни подтиква към разтваряне. За да се случи това, е нужно доверие и готовност за „падане в бездната“. Метафорично казано – да се отпуснеш в нищото, без план и без посока, и на дълбоко ниво да знаеш, че това е най-правилното нещо. Това често е плашещ процес, защото Нептун размива познатите граници и сигурности. Досега си знаел кой си, а сега се озоваваш в мъгла и нищо не е ясно. Това често е момент, в който човек започва да се пита: „Кой съм аз, ако не съм ролите, с които досега съм се идентифицирал?“ Именно тази мъгла плаши егото, защото то иска яснота, стабилност и сигурност.

Нептун е управител на Риби – знакът, който символизира края на зодиакалния цикъл, разтварянето на индивидуалното в колективното, състраданието, емпатията и мистичното преживяване на живота.

Но кога се стига до илюзии при Риби и Нептун?

Когато има страх от разтваряне и пускане на контрола, човек започва да си търси роля, с която да се идентифицира. Егото включва последните си усилия, за да остане цяло, и затова човек търси каквото и да е, което ще му помогне да се почувства като „някой“. А еволюционният импулс е да се усети като „никой“, защото именно тогава ще се почувства свързан с всичко и всеки и всъщност ще усети пълнота.

Например човек може да се вкопчи в идентичността на „спасител“, „жертва“, „духовен човек“, „успешен човек“ или дори в идеята за „перфектна любов“, без да осъзнава, че това са временни форми, а не истинската същност.

Тези роли са илюзия и много често човек не осъзнава, че може да бъде много повече от ролите, с които се опитва да се идентифицира. В самите роли няма нищо лошо само по себе си – проблемът е идва, че се използват като средство за бягство от „бездната“.

Освен това, ако човек не е готов да пусне контрола и все още се стреми да обясни всичко с ума си, дърпането, което усеща от „бездната“, може да го кара да се чувства така, сякаш полудява. Умът много иска да има логическо обяснение, усещанията, които идват от Нептун, често не могат да бъдат обяснени – само усетени. И ако човек не разбира усещанията си, спрямо обществото, в което се намираме, може да си мисли, че полудява. Тези усещания може да са необясними интуитивни усещание, сънища, емоции, засилена чувствителност, усещане за притегляне към нещо неясно и т.н. Затова при хора с акцентирани Риби, силен Нептун или значими аспекти към него често има нужда да се свържат с определена духовна система, философия, творчество или практика, която да им помогне да осмислят преживяванията си. Това може да бъде медитация, психология, творчество, енергийни практики, символизъм, митология или друг път, който им помага да си внесат яснота.

Тук се сещам за анимационното шоу „Гравити Фолс“. Една от главните героини – Мейбъл, се озовава в магически балон, наречен „Мейбълленд“. Това е цветен, блестящ, почти захаросан свят, в който има безкрайни партита, всичко е весело и щастливо, има говорещи и танцуващи версии на хора, пуловери, блясък, еднорози и фантазия навсякъде. Няма конфликти, болка или тъга.

Интересното е, че това се случва именно когато започва апокалипсис. Реалността отвън се разрушава, а Мейбъл се озовава в място, където всичко е прекрасно и ако пожелае – може да остане завинаги.

Приятелите ѝ се опитват да я спасят, но първоначално тя не иска да напусне този свят. На дълбоко ниво тя се страхува от промяната и от сблъсъка със суровата реалност. Не иска да загуби идентичността, която досега я е карала да се чувства сигурна.

„Мейбълленд“ е прекрасен свят, но в крайна сметка не е реален. В него няма истински растеж, защото няма конфликт, несигурност или среща с реалността. Това е илюзия, която изглежда като любов и сигурност, но всъщност държи човека в застой.

Много често така работи Нептун в живота: човек може да остане в идеализирана представа за връзка, духовност, идентичност, минало или мечта, защото реалността изисква скок в неизвестното.

Въпреки че носи временно облекчение, въображаемият свят те изолира в балонче, което с времето започва да се превръща в затвор. И колкото и да си мислиш, че си добре в това балонче, там няма истинско свързване, няма истински емоции и няма пълнота.

С течение на времето бягството в балончето постепенно те лишава от живот и всъщност болката, от която се опитваш да избягаш чрез него, става все по-силна. Мейбъл може да живее в този приказен свят, но ако беше останала там, истинският ѝ свят щеше да се разруши и нямаше да успеят да го спасят. Тогава ужасът, от който иска да избяга, щеше да стане реалност.

Когато Мейбъл приема емоциите си и спира да бяга от тях, тогава успява да излезе и да помогне за спасяването на света.

Много често не осъзнаваме, че и при Нептун и Риби може да има много силен контрол – особено когато човек се страхува да се довери и да „падне в бездната“. Това често изненадва хората, защото Риби обикновено се свързва с отпускане и поток. Но когато човек не е готов да се отпусне, започва да контролира.

Защото разтварянето плаши егото. Егото иска да знае, да разбира, да има посока, обяснение, сигурност. И когато Нептун започне да размива границите, старите идентичности и усещането за контрол, човек може да изпита огромна тревожност. Балончето на Мейбъл също е признак на контрол – тя си създава свят, в който тя определя как ще изглеждат нещата – илюзията се превръща в средство за контрол.

Също така например човек може постоянно да се пита: „Достатъчно добър ли съм? Достатъчно чист ли съм? Достатъчно духовен ли съм?“ Или да се опитва да бъде „съвършено добър“, защото дълбоко в себе си се страхува, че ако не е – ще бъде отхвърлен, наказан или „лош“.

Контролът при Риби и Нептун често може да е толкова фин, че човек дори не го разпознава като контрол. Той може да изглежда като постоянно притеснение дали всичко е наред, прекомерно сливане с проблемите на другите, опит да „спасиш“ нечий живот, морализиране, прекомерна емпатия, чувство за вина или нужда реалността да отговаря на някакъв вътрешен идеал.

Тук често се появява и критиката, породена от попити религиозни вярвания: „Ако не си съвършен като Бог, значи си грешен.“ Тоест критиката при Риби често идва от сравнение с определен нереален, идеализиран образ – някаква невъзможна версия на чистота, духовност, любов или морално съвършенство. И понеже този образ е нереален, човек почти винаги се чувства недостатъчен.

Тогава се появява идеята за Бог като отделна личност, която стои отгоре и съди – някой, до когото никога не можеш напълно да достигнеш, което отново е функция на егото – да създава разделение и да те накара да забравиш, че Бог е вътре в теб.

Все пак егото не може да бъде унищожено или убито – и не е нужно. Разтварянето е различен процес, който се случва постепенно. Разтварянето води поетапно до просветление.

Но какво се случва, когато човек се страхува от този процес?

Много често тогава започва проекцията навън. Вместо да се срещне със собствената болка, страх, несигурност или нужда от контрол, човек започва да вижда проблема главно извън себе си. Започва да усеща силен импулс да „оправи“, „спаси“ или „промени“ света. Много често виждам хора с акцентирани Риби да публикуват постове за всяко едно страдание на света и да реагират дълбоко емоционално с идеята, че това не е честно и не трябва да бъде така. Но това е арогантна презумпция.

На теб ти се струва, че някой страда, а той може дълбоко душевно да се освобождава. Струва ти се, че животът е несправедлив спрямо някого, но не знаеш на какво е следствие това събитие и какво е правил този човек в този или в миналите си животи, за да бъде тук сега. В този случай човекът може да натрупва полезна за него опитност и чрез кармата си да научава ценни уроци.

При такива ситуации човек започва да разделя света на „чисто“ и „нечисто“, „добро“ и „зло“, „жертви“ и „виновници“. Започва да вярва, че знае как трябва да изглежда светът и кой трябва да бъде спасен.

И тук започва сянката на Риби. В голяма крайност човек с Риби, искайки да спаси „жертвите“, самият той може да стане насилник. Защото когато вярваш, че се бориш за абсолютното добро, много лесно можеш да започнеш да оправдаваш крайности. Историята многократно е показвала как хора, вярващи, че спасяват, пречистват или защитават света, могат да се превърнат в разрушителна сила.

Може да забележите, че също така при немалко спортисти в бойните спортове преобладават Риби. Друга причина за това е отново нуждата от идентификация с определена роля – на „героя“, „мъченика“, „бореца срещу злото“ или „пречистващия“, което звучи много привлекателно – сякаш като от приказка. И колкото повече егото се идентифицира с тази роля, толкова по-лесно започва да оправдава действия, които иначе би осъдило.

Може би именно затова в някои изследвания, които не са напълно доказани, но все пак може да ги отбележим, показват, че висок процент серийни убийци са от мутабелния кръст, който включва Дева и Риби. Ето как нежните, емпатични Риби, искайки да избягат от реалността, могат да се вкарат в такива роли, че дори да оправдаят убийство виждайки го като „преичстване“, „спасение“ и т.н.

Когато човек започне да разделя света на „изконно чисти“ и „нечисти“, много лесно може да се появи импулсът да наказва онези, които според него са „погрешни“, „грешни“ или „развалени“. И често, наказвайки другите, човек несъзнателно наказва и себе си – собствената си „нечистота“, собствената си сянка и всичко в себе си, което не може да приеме.

Това е случаят, в който човек не може да приеме, да се довери и да си обясни, а вместо това започва да контролира, критикува и идеализира.

Но сянката на Риби не винаги се проявява толкова крайно. Понякога тя изглежда като непрекъсната саможертва. Искайки да се жертваш за другите, ти отново бягаш, защото понякога е по-лесно да се фокусираш върху чуждото страдание, отколкото да се изправиш пред собственото. Състраданието е важно. Но има разлика между това да бъдеш до някого с любов и това да вярваш, че знаеш по-добре от живота какво трябва да преживее този човек.

И точно тук Нептун започва да учи на доверие. Нептун също ни учи на приемане, което включва и приемане на реалността такава, каквато е, защото това е най-съвършената възможна реалност, която може да съществува. И ако искаш да видиш как нещо разцъфва – дай му любов и приемане.

Риби е знак, който се учи да разбере, че истинският свят все още има нужда от него, и знак, който се учи да се отпусне и да се довери. Всеки знак се учи на това, с което се свързва – не се ражда готов и научен. Иначе нямаше да се свързва с тези характеристики. Човек дава на другите това, на което самият той се учи.

Джеф Грийн също казва, че Нептун се свързва с духовна травма. Какво означава духовна травма?

„Травмата е интензивно ментално, емоционално, физическо или духовно/психическо смущение, произтичащо от стрес или шок, което може да има траен психологически или душевен ефект.“

Духовната травма може да се свързва със загуба на вяра, загуба на ценности, загуба на смисъл, тотално обезверяване, дълбоко разочарование или усещане за отделеност от Божественото и живота. В някои случаи човек може да има усещането, че е „обладан от тъмен дух“ – метафорично или според собствената си духовна система от вярвания.

Травмата и илюзиите при Нептун често възникват тогава, когато човек идеализира хора, ситуации или духовни концепции и отказва да види реалността такава, каквато е. Това може да доведе до дълбоки разочарования, които да прераснат и в духовна травма: „Светът не е такъв, какъвто съм си го представял.“