Първото и най-основно за мен нещо е да няма съпротива срещу състоянието. Съответно да му дадем пространство да се прояви такова таквото е без да му слагаме етикети дали е добро или зло. Това може да са тъмни мисли, мисли за отмъщение, болка, гняв, отвращение, мъст, силен страх, парализа и т.н. Целта е да не им слагаме етикет, а просто да ги оставим да се прояват каквито и да са те.

Когато ги оставим да се прояват, тогава си позволяваме да ги чувстваме/мислим на 100% и можем да бъдем техен наблюдател. Забраната за чувстване/мислене на определени неща води до потъването в тях или до изключването от тях. Ако безпристрастно ги наблюдаваме, тогава те могат свободно да се прояват. Да ги наблюдаваме ознавачава, че знаем, че не сме чувствата и мислите и не се идентифицираме с тях като наша идентичност. Те са просто чувства и мисли, а ние сме тези, които ги наблюдават.

Докато ги наблюдаваме се отнасяме с тях с приемане и любов и имаме търпение към процеса на случване без да бягаме от него.

Откакто Юпитер влезе в Рак имах 3-4 дни преминах през емоционален ад. Отключиха се емоции и страхове, които усетих с цялото си тяло. За земна Луна в земен дом процесът не е комфортен особено защото беше емоционален. През цялото време на този процес приемах и наблюдавах всяка една емоции, изкарах навън всичко задържано, което искаше да излезе, позволих си да споделя на близки, когато го усетих, отново за да излязат от мен нужните емоции и чувства. Не знаех колко време ще продължи процеса, но го оставих с търпение да се случва. След тези дни започнах малко по малко да се връщам към по-балансирано състояние и отношението ми към мен самата и към другите усещам как малко по малко започна да се променя, вземам вече различни решения, предприемам различни действия – и всичко това по естествен начин. Разбира се, има страхове, които още се появяват и съответни избори, които да правя ежедневно, но фундаментално усещам, че нещо в мен се е разместило и всичко това само защото стоях без съпротива, чувствах и наблюдавах. Затова казвам, че работи и е основният начин, за да се излекуваме.

Приемане + Наблюдение + Търпение са основните начини са лекуване и спряване с вътрешни емоционални трудности. Друго ценно нещо според мен е, че всеки процес на лекуване трябва време да се случи и да се прояви и не е нужно да излекуваме всичко тук и сега. Когато нещо му дойде времето да излиза на повърхността, то ще излезе и без да се ровим там насила. И някой неща, ако така е отредено, може да останат за лекуване и в следващия живот…

Преди време ми беше зададен въпрос дали можем да си лекуваме травмите или просто свикваме с тях, на този въпрос и не малко съм попадала в социалните мрежи. Можем да си ги лекуваме и даже след лечение можем дори да забравим за тях и да не можем да си представим как са съществували в нашата реалност. Лечението не се случва отвън, може да се случи само вътре. На колкото и практики да отидем, те само могат да отключат нещо вътре от нас, но не могат да ни излекуват или да дадат готово решение. Затова много хора казват, че психолога им, астролога им, определена книга, събитие или гуру учител не са им помогнали, защото може би са очаквали готово решение, а целта е да приложиш след сесията/консултацията/практиката наученото и да се припомняш всеки ден посланията/съветите. Истинската работа е навътре, затова и е ключово да си даваме време да сме сами, в тишина, където може да наблюдаваме какво се случва в нас, особено ако има „тригър“, което натиска някое наше „копче“ и предизвиква определени емоции. Когато има „тригър“ това е най-доброто време за наблюдение и съсредоточаване върху вътрешния свят, защото тогава се отключва нещо важно, на което да обърнем внимание. Обикновено тогава обаче се разсейваме с нещо, за да забравим какво изпитваме, а ако приемем и останем тук и сега с това, което се случва в нас, има шанс да ни стане по-леко и по-свободно след това вместо още повече да ни натежи. Затова и друго ценно нещо е, че до колкото е възможно да наблюдаваме с кое дейности и избори в ежедневието си се разсейдваме, така че да не погледнем навътре. Това разсейване може да не е само с телефон или телевизия, ами с чистене, готвене, работа, задължения, излизане с приятели и т.н. Няма значение какво правим, а какво намерени стои зад правенето и тогава можем да разберем дали наистина ни се прави или бягаме от нещо чрез него.

Наблюдавам и как много хора се борят срещу това, което чувстват/мислят, ако то не им харесва и ходят на практики, за да се „преборят“ с него. Истинското лечение може да се случи, когато видим какво определената травма ни е дала и как всъщност ни е помогнала в живота. Много хора се смиряват, когато имат определена болест. Много хора, които са изоставени от родителите си, намират начин да се грижат те сами за себе си без да разчитат на някой друг, което е много ценно. Всяко едно нещо е тук, за да ни помогне, а не да ни навреди, да ни пречи, да ни наказва и т.н. Травмата може да бъде излекувана, ако дадем пространство на тази травма да съществува с приемане и любов.